Денят Накба е свързан със съдбата на палестинците, които са загубили родината

Денят Накба е свързан със ориста на палестинците, които са изгубили родината си по време на арабско-израелската война от 1948 година или след нея.

Смята се, че към 700 000 души на територията на сегашен Израел и палестинските територии са били принудени да изоставен домовете си. Накба насочва към казуса на доста палестински бежанци в чужбина, които и до през днешния ден остават без поданство.

Какво съставлява денят Накба?

На 15 май 1948 година стартира Арабско-израелската война. На този ден палестинците по традиция излизат на митинг против изселването си. Много от тях носят палестински флагове, ключовете от тогавашните си домове или флагове с подобен знак. Ключовете илюстрират вярата им за завръщане вкъщи. В предишното някои митинги са прераствали в насилствени конфликти. Израел упреква Хамас и други организации, оповестени от Европейски Съюз и други страни за терористични, че употребяват този ден за идеите си.

Денят Накба е въведен през 1998 година от тогавашния палестински водач Ясер Арафат. Той дефинира датата като формален ден за отбелязване на загубата на палестинската татковина.

Защо палестинците напущат земите си?

Палестинско дете в Дженин, на Западния бряг на река ЙорданСнимка: RONALDO SCHEMIDT/AFP/Getty Images

До края на Първата международна война Палестина е част от Османската империя. След това тя попада под английски надзор. През този интервал от ден на ден евреи от целия свят се преселват на това място, считайки тези земи за своя изконна татковина. След Холокоста в нацистка Германия Общото заседание на Организация на обединените нации приема проект за делене на Палестина. Арабската лига го отхвърля, а Еврейската организация за Палестина го приема. На 14 май 1948 година е провъзгласена страната Израел.

В отговор на това коалиция от пет арабски страни афишира война, само че в последна сметка е победена от Израел през 1949 година Още преди началото на войната сред 200 000 и 300 000 палестинци напущат или са били принудени да изоставен своите родни места, а по време на боевете други 300 000 до 400 000 палестинци са разселени. Така общият брой на напусналите палестинци нараства на към 700 000 души.

По време на войната са разрушени повече от 400 арабски селища. Въпреки че и от двете страни е имало нарушавания на човешките права, клането в Дейр Ясин - село на пътя сред Тел Авив и Йерусалим – се е  запечатало изключително мощно в паметта на палестинците. Там са избити  минимум 100 души, в това число дами и деца. В резултат от това доста други палестинци също напущат домовете си от боязън.

Към края на войната Израел владее към 40% от територията, която в проекта на Организация на обединените нации от 1947 година в началото е била избрана за палестинците.

Къде се преселват те?

Палестинският бежански лагер " Шатила " в Бейрут (19.4.2023)Снимка: ANWAR AMRO/AFP/Getty Images

Повечето от тези палестинци се озовават като бежанци без поданство в прилежащите арабски страни. Само дребна част от тях се преселват в по-далечни страни.

Съвсем дребна част от децата на първите преселници са кандидатствали или получили друго поданство. Огромното болшинство от  намиращите се сега в Близкия изток близо 6,2 милиона палестинци си остава без поданство в третото или четвърто потомство.

Къде живеят тези хора през днешния ден?

По данни на особено основаната към Организация на обединените нации палестинска организация за бежанците UNRWA, множеството палестинци в района към момента живеят в бежански лагери, които с течение на времето са се трансформирали в бежански градове. Те се намират главно в линията Газа, на окупирания Западен бряг на река Йордан, в Ливан, Сирия, Йордания и Източен Йерусалим.

Цялата палестинска диаспора се прави оценка на към 6 до 7 милиона души. Ако това е правилно, общият брой на палестинците евентуално е някъде към 13 милиона души. Все отново точни данни по въпроса не са налични.

Имат ли право да се върнат по родните си места?

Палестинци в Берлин стачкуват под лозунга " Право на завръщане " Снимка: Fabian Sommer/dpa/picture-alliance

Две резолюции на Общото заседание на Организация на обединените нации от 1948 и 1974 година, както и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година признават правото на палестинските бежанци да се завърнат по родните си места.

Израел обаче отхвърля " правото на завръщане " на палестинците, защото се притеснява, че това ще значи завършек на идентичността на Израел като еврейска страна.

Израел отхвърля всякаква отговорност за разселването на палестинците и показва, че сред 1948 година и 1972 година към 800 000 евреи са били прогонени или е трябвало да бягат от арабски страни като Мароко, Ирак, Египет, Тунис и Йемен.

Има ли други оферти за решения?

През последните 75 години имаше разнообразни опити за решение на палестинския въпрос. Най-значимият от тях остава решението за две страни - Израел и бъдеща Палестина, които да си поделят за столица. И от двете страни обаче има подозрения до каква степен това би било реалистично. И от двете страни обаче има запаси към този проект.

Критиците показват възходящия брой еврейски селища в окупирания Западен бряг, което понижава възможностите за основаване на единна палестинска територия. Други оферти са свързани с това да се признае статутът на бежанците от страна на Израел и да им бъдат изплатени обезщетения, само че без да получат право на завръщане. Има също хрумвания за лимитирано преселване или система с два паспорта в една страна. Окончателно решение на казуса обаче не се обрисува.

****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: